MALTA TRIP

The best way to get to know a new place is to get lost in it. With this firm belief, I went for a walk by the sea in Bugibba without a map, internet connection or anything else that can direct me. Armoured only with around 15 euros and a camera, I went on an expedition.

I had the feeling that time has stopped or at least slowed down, similarly to life in resorts during the winter season. I could pay attention to every small detail that caught my eye. With my scarce like a continental breakfast knowledge about the island, I couldn't explain myself why a ton of things had a British influence. The traffic going "the wrong way", the taxis that were just like the ones in London, the sockets which had three wholes and so on.

Often, an interesting terrace or door got me in a maze of narrow streets. Then I went back to the seaside boulevard and continued my walk. I got to a small port loaded with colourful boats. While I was taking a short photo-shoot of them, I heard someone asking: "Do you like boats?" No, I like beautiful pictures and in this plenitude of bright colours I saw potential. But the maltese who was asking me was not into photography. His passion were boats. And in the girl who's taking photos by the port he saw someone with similar interest. I couldn't talk about boats, but I listened to his story about "The Maltese boats with a Norwegian design" with great pleasure.

Long ago, in 1091, Malta was mostly populated with muslims. Christians were "second hand" and were not allowed to own land. This disturbed Urban II, the pope of that time, so he sent to the island an influential Norwegian general with his army of crusaders. Although the missioners were used to fighting, in Malta they had to deal with the problem with peaceful means. Therefore, the Norwegian bought the land from the muslims, paying them times its real value. Left out with no place to live in, Allah's followers embarked to Morocco and Libya. The christians bough the newly-freed land on the cheap and started cultivating it. To this day, Malta is a catholic country and the population is very religious.

The army of crusaders stayed on the island to guard it. Many of them probably married to some local women. "Poor men!" - said my tour-guide with unhidden sadness in his voice. The Norwegians were skilled shipbuilders and they loved fishing. That is why they started constructing ships, just like they did in their homeland. But when they were trying to hammer each wood board to another - it would crack. That was because timber on the island is soft, unlike the hardwoods that you get up North. So the locals showed crusaders how to build their boats - putting each board on top of another. The Norwegians mastered this new technique but kept the design of their boats. Even nowadays, the colourful vessels in Malta look exactly as these in Scandinavia. 

After this interesting story the Maltese had to say goodbye because his wife was waiting for him. "Is she local?" - I asked. He nodded. "Poor you" - I felt sorry him and we went our separate ways with a smile.  

~*~*~*~

Най-добрият начин да опознаеш нови места е да се изгубиш в тях. С това убеждение тръгнах по крайбрежната улица на Буджиба без карта, връзка с интернет или какъвто и да е било ориентир. Въоръжена само с 15-тина евро и фотоапарат, аз поех на експедиция.

Имах усещането, че времето е някак спряло или поне забавило своя ход, подобно на живота по курортите покрай зимния сезон. В тези условия, можех да обръщам внимание на всеки малък детайл, който грабваше окото ми. С оскъдните си като континентална закуска познания за острова, аз не можех да си обясня защо множество неща имаха британско влияние. Движението беше “на обратно”, светофарите и такситата – досущ като тези в Лондон, контактите с три дупки и т.н.

Често някоя интересна тераса или врата ме вкарваше в лабиринт от тесни улички. После отново се връщах на крайбрежния булевард и продължавах уверено напред. Попаднах на малко пристанище отрупано с разноцветни лодки. Докато им правех кратка фотосесия, чух как някой ме попита: “Обичате ли лодки?” Не, обичам хубавите снимки и в това изобилие на ярки цветове аз виждах потенциал. Но малтиецът, който задаваше въпроса беше слабо заинтересован от фотографията. Неговата страст бяха лодките. И в момичето, което снима край пристанището, той видял човек със сходни интереси. Аз не можех да говоря за лодки, но с голяма наслада изслушах неговата история за “Малтийските лодки с Норвежки дизайн”.

В далечната 1091 година, Малта била предимно населена с мюсюлмани. Християните били хора “втора ръка” и нямали право на имот. Това не се харесвало на тогавашния папа Урбан II. Той изпратил на острова влиятелен норвежки пълководец със своята армия от кръстоносци. Въпреки че мисионерите били хора, свикнали да се бият, в Малта те трябвало да се преборят с проблема по мирен път. Затова норвежецът откупил земята на мюсюлманите, плащайки им в пъти повече нейната стойност. Останали без място за живот, но с достатъчно пари да започнат нов, последователите на Аллах се отправили към Африка, най-често в Мароко и Либия. Християните откупили новоосвободените земи на безценица и започнали да ги обработват. И до ден днешен Малта е католическа държава и населението е силно набожно.

Армията от кръстоносци останала на острова да пази реда. Много от мъжете сигурно взели малтийки за свои съпруги. “Горките мъже!” – с нескрита тъга в гласа си каза моя екскурзовод. Норвежците били опитни в корабостроенето и обичали риболова. Затова те започнали да строят лодки, както правели по родните си земи. Но когато се опитвали да коват дървените греди една за друга, те се пропуквали. Дървесината на острова е мека за разлика от тази в студената северна държава. Тогава местното маселение научило кръстоносците как да строят лодките си – като полагат гредите една над друга. Норвежците усвоили новата техника, но запазили типичния дизайн на своите лодки. И до ден днешен, цветните плавателни съдове в Малта, изглеждат също като тези по Скандинавските земи. 

След тази интересна история, малтиецът се сбогува с мен, защото трябвало да ходи при жена си. “Местна ли е?” – попитах го аз. Той кимна с глава. “Горкият ти!” – съжалих го и се разделихме с усмивка.